Лотус предизвикателство

Lotus БЛОГ

За мен и сайта

Haiku and Ink

Lotus Poetry Challenge

Хайку и Туш

About

What will you find here for yourself and your soul? You can find poetic inspiration, and you can find artistic gifts that bring meaning to your everyday life. You can also share by taking part in the Lotus contest for Haiku and short poetry (open and unformal) – and receive professional review and an art gift. You can buy an orginal ink painting, a print or a digital art image, and combine it with a special haiku. Read the blog entries here.

a comet
in every second passing
the lightyears between us – shorter

About me:

The first time, when I met haiku poetry and scented its’ magic is when I was a child – I found a red pocket haiku book, maybe the first haiku edition in Bulgaria. I kept this mini book for so long. Than it suddenly disappeared, and I am still mourning over it, although I have a haiku shelf in my home library. Back than I was really grabbed, but still I felt so far away from this faraway kind of poetry – and so it went on for some years: I needed to go through much life experience, before I stopped on the “Haiku train station”.
The same love story echoed in ink painting. Love at first sight, kept in secret for years on. Than a bright winter star told me as if – “Don’t be shy, express yourself. After all the way of art is the way of the Buddha, that’s how it feels like”.

My Haiku Awards:

2018, Haiku National contest “Snow Moon”, overall performance award
2017, December national Haiku contest “Harmony of Earth and Skies”
2016, December national Haiku contest “Wind Bringers”

Publications (Bulgaria)

2018, Bilingual Haiku Anthology „Beyond words“

2018, New Asocial Poetry Group

2018, Sofia Autumn Poetry Salon

2017, Haiku World (the Bulgarian haiku and Eastern arts and philosophy magazine)

https://liternet.bg/publish31/venelina-petkova/index.html
https://www.svobodata.com/краят-на-зримото/

 

 

Лична: Quotes For Widget

Морето тъмнее –
гласовете на дивите патици
смътно белеят.

Башо 1684
Ей, търговецо,
тази шапка продай ми –
шапката със сняг.

Башо 1684
Пълна луна,
цяла нощ
езерото обикалям.

Башо 1686
Водата е студена –
чайката
не може да заспи.

Башо 1686
Морето тъмнее –
гласовете на дивите патици
смътно белеят.

Башо 1684
Ей, търговецо,
тази шапка продай ми –
шапката със сняг.

Башо 1684
На белия мак
скъса пеперудата крилата си –
прощален подарък.

Башо 1684
Пълна луна,
цяла нощ
езерото обикалям.

Башо 1686
Водата е студена –
чайката
не може да заспи.

Башо 1686
Взрях се и видях
цъфнала овчарска торбичка
на плета.

Башо 1687
Стани, стани –
бъди ми приятел
спяща пеперудке.

Башо 1687 г
Раче
се катери по гърба ми –
чиста вода.

Башо 1687 г.
Светулките с
луната в оризовото поле
се състезават.

Башо 1688 г.
Обвила е живота си
около висящия мост
дивата лоза.

Башо 1688 г.
В началото на есента
морето и оризовото поле
са еднакво зелени.

Башо 1688 г.
В дрехата, която облякох,
намерих мъничка мида
с лик на луна.

Башо 1689 г.
Човекът с наръча сено
ми е пътеводител
в лятното поле.

Башо 1689 г.
Къде е луната?
Камбаната залезе
на морското дъно.

Башо 1689 г.
Каменна планина –
Камъните са по-бели от
есенния вятър.

Башо 1689 г.
Отдръпна се вълната и
смеси малки мидички
с разпарцалени цветчета.

Башо 1689 г.
Любуваме се на светулките.
Пиян е лодкарят,
безпаметно.

Башо 1690 г.
Към слънчевата пътека са се
обърнали ружите –
летен дъжд.

Башо 1690 г.
От стрък трева,
аха да падне, излетя
светулка.

Башо 1690 г.
Сутрешния чай пие монахът –
тишина,
скреж по хризантемата.

Башо 1690 г.
На планински рози
в Уджи сушилнята за чай
сега благоухае.

Башо 1691 г.
Плеснах с ръце,
от ехото просветна
лятната луна.

Башо 1691 г.
Между подпорите на моста
се крият последните лъчи на
луната.

Башо 1691 г.
Леко, лекичко
от облака изплува
кръглата луна.

Башо 1691 г.
Зелената върба е
увесила клони в калта –
отлив.

Башо 1694 г.
Вкопчил се в слънцето
облакът – преминават
прелетни птици.

Башо 1694 г.
Повей на вятъра –
безразборно пося
есента в градината.

Башо 1694 г.
Кратка нощ –
светлини
на пристанището.

(Шики)
Каква прохлада!
Тук е
входът за рая.

(Иса)
Лятна луна.
Кой ли е човекът
на другия бряг?

(Чьора)
Ще ти изпратя
с писмо
вятър от ранното лято.

(Аки)
Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина.

(Иса)
За да забравя
летния зной,
рисувам снежната Фуджи.

(Кисоку)
Прохлада.
На моста останахме
двама с луната.

(Кикушя)
Над градината –
облачно пладне.
Още по-бели са ружите.

(Тайдзо)
Откъснах роза
и капчици роса
обсипаха ръцете ми.

(Норико)
Смали се
лятното слънце
и грейна в моята душа.

(Хакудо)
Гореща ранна вечер.
Няма я още
прохладната луна.

(Росен)
Имам си всичко –
Кукувица,
бор и луна.

(Иса)
Скриха се в тревите
светулки,
познали любовта.

(Масаджьо)
Стар кладенец –
риби хващат комари.
Тъмен е звукът на водата.

(Бусон)
Подгонена,
светулката скри се
на луната.

(Рьота)

Когато ружите цъфтят,
не виждаш другите
цветя.

(Киицу)
Вечерен бриз,
бели рози.
Всичко се движи.

(Шики)
Във водата –
отражение на пътник.

(Сантока)
В небето –
дим
от нашите огньове.

(Иппекиро)
Летен зной –
морски птици
летят към гората.

(Иппекиро)
Бяла хризантема –
и в аромата се усещат
слънце и сянка.

(Рюноске)
Зазорява се –
още никой не знае
за дъжда по дърветата.

(Соджьо)
Котка и човек –
Двама
вървят през росата.

(Шюсон)
Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.

(Бусон)
Свечерява се.
Сред плитчините бляскат
кореми на пъстърви.

(Оницура)
Пъстървата играе
по дъното на реката
сред плаващи облаци.

(Оницура)
Кога си допълзял
под краката ми,
охлюве?

(Исса)
Изведнъж
в ръкава ми
влетя светулка.

(Сампу)
Мравешка пътека.
От върховете на облаците
слиза.

(Исса)
Август.
В класовете на просото
вее есенният вятър.

(Кьорику) Морето тъмнее –
гласовете на дивите патици
смътно белеят.

Башо 1684
Ей, търговецо,
тази шапка продай ми –
шапката със сняг.

Башо 1684
Пълна луна,
цяла нощ
езерото обикалям.

Башо 1686
Водата е студена –
чайката
не може да заспи.

Башо 1686
Морето тъмнее –
гласовете на дивите патици
смътно белеят.

Башо 1684
Ей, търговецо,
тази шапка продай ми –
шапката със сняг.

Башо 1684
На белия мак
скъса пеперудата крилата си –
прощален подарък.

Башо 1684
Пълна луна,
цяла нощ
езерото обикалям.

Башо 1686
Водата е студена –
чайката
не може да заспи.

Башо 1686
Взрях се и видях
цъфнала овчарска торбичка
на плета.

Башо 1687
Стани, стани –
бъди ми приятел
спяща пеперудке.

Башо 1687 г
Раче
се катери по гърба ми –
чиста вода.

Башо 1687 г.
Светулките с
луната в оризовото поле
се състезават.

Башо 1688 г.
Обвила е живота си
около висящия мост
дивата лоза.

Башо 1688 г.
В началото на есента
морето и оризовото поле
са еднакво зелени.

Башо 1688 г.
В дрехата, която облякох,
намерих мъничка мида
с лик на луна.

Башо 1689 г.
Човекът с наръча сено
ми е пътеводител
в лятното поле.

Башо 1689 г.
Къде е луната?
Камбаната залезе
на морското дъно.

Башо 1689 г.
Каменна планина –
Камъните са по-бели от
есенния вятър.

Башо 1689 г.
Отдръпна се вълната и
смеси малки мидички
с разпарцалени цветчета.

Башо 1689 г.
Любуваме се на светулките.
Пиян е лодкарят,
безпаметно.

Башо 1690 г.
Към слънчевата пътека са се
обърнали ружите –
летен дъжд.

Башо 1690 г.
От стрък трева,
аха да падне, излетя
светулка.

Башо 1690 г.
Сутрешния чай пие монахът –
тишина,
скреж по хризантемата.

Башо 1690 г.
На планински рози
в Уджи сушилнята за чай
сега благоухае.

Башо 1691 г.
Плеснах с ръце,
от ехото просветна
лятната луна.

Башо 1691 г.
Между подпорите на моста
се крият последните лъчи на
луната.

Башо 1691 г.
Леко, лекичко
от облака изплува
кръглата луна.

Башо 1691 г.
Зелената върба е
увесила клони в калта –
отлив.

Башо 1694 г.
Вкопчил се в слънцето
облакът – преминават
прелетни птици.

Башо 1694 г.
Повей на вятъра –
безразборно пося
есента в градината.

Башо 1694 г.
Кратка нощ –
светлини
на пристанището.

(Шики)
Каква прохлада!
Тук е
входът за рая.

(Иса)
Лятна луна.
Кой ли е човекът
на другия бряг?

(Чьора)
Ще ти изпратя
с писмо
вятър от ранното лято.

(Аки)
Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина.

(Иса)
За да забравя
летния зной,
рисувам снежната Фуджи.

(Кисоку)
Прохлада.
На моста останахме
двама с луната.

(Кикушя)
Над градината –
облачно пладне.
Още по-бели са ружите.

(Тайдзо)
Откъснах роза
и капчици роса
обсипаха ръцете ми.

(Норико)
Смали се
лятното слънце
и грейна в моята душа.

(Хакудо)
Гореща ранна вечер.
Няма я още
прохладната луна.

(Росен)
Имам си всичко –
Кукувица,
бор и луна.

(Иса)
Скриха се в тревите
светулки,
познали любовта.

(Масаджьо)
Стар кладенец –
риби хващат комари.
Тъмен е звукът на водата.

(Бусон)
Подгонена,
светулката скри се
на луната.

(Рьота)

Когато ружите цъфтят,
не виждаш другите
цветя.

(Киицу)
Вечерен бриз,
бели рози.
Всичко се движи.

(Шики)
Във водата –
отражение на пътник.

(Сантока)
В небето –
дим
от нашите огньове.

(Иппекиро)
Летен зной –
морски птици
летят към гората.

(Иппекиро)
Бяла хризантема –
и в аромата се усещат
слънце и сянка.

(Рюноске)
Зазорява се –
още никой не знае
за дъжда по дърветата.

(Соджьо)
Котка и човек –
Двама
вървят през росата.

(Шюсон)
Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.

(Бусон)
Свечерява се.
Сред плитчините бляскат
кореми на пъстърви.

(Оницура)
Пъстървата играе
по дъното на реката
сред плаващи облаци.

(Оницура)
Кога си допълзял
под краката ми,
охлюве?

(Исса)
Изведнъж
в ръкава ми
влетя светулка.

(Сампу)
Мравешка пътека.
От върховете на облаците
слиза.

(Исса)
Август.
В класовете на просото
вее есенният вятър.

(Кьорику)
Време, прекарано в смях,
е време прекарано с боговете.
Когато дълго се взираш в морето,
хората започват да ти липсват,
а когато дълго гледаш хората около себе си,
започваш да тъгуваш по морето.

Харуки Мураками
Често се случва така,
че най-важните неща на този свят
започват като нещо съвсем незначително.

Харуки Мураками
Ако се спънеш и паднеш,
това още не означава,
че вървиш по грешен път.
Сърцата на хората са като дълбоки кладенци.
Никой не знае какво има на дъното им.
Можеш само да предполагаш по онова,
което от време на време излиза
на повърхността.

Харуки Мураками
Номерът на живота е в това
да умреш млад –
но възможно най-късно.
Изкушението да се откажеш
е най-силно преди победата.
Този, който ти показва недостатъците,
не винаги е твой враг;
този, който хвали достойнствата ти,
невинаги е твой приятел.
Направи щастливи тези,които са близо
и онези, които са далеч,
ще дойдат.
Всеки път е кратък,
ако вървиш по него по собствено желание.
Невидимата нишка, която свързва тези,
на които е писано да се срещнат,
не зависи от времето,
мястото и обстоятелствата.
Тя може да се разтяга и преплита,
но никога не се къса.
Когато рисуваш птица в полет,
заслушай се в думите на вятъра.
Търпението най-често носи победи.
Съдбата е благосклонна
към действащите.
Човек никога не знае
кога ще му потрябва силата на сърцето
и кога силата на ума.
Бързото се случва бавно,
без прекъсване.
Обратната страна
също има обратна страна.
Винаги гледай на нещата
откъм светлата им страна,
а ако няма такава,
търкай тъмната, докато не заблести.
Всичко изгубенo,
освен врмето,
може да бъде намерено.

Виготски
За каквото и да мечтаят,
колкото и далеч да отидат,
хората не могат да бъдат друго,
освен себе си.

Харуки Мураками
Трудно се намира черна котка в тъмна стая,
особено ако тя не е там

Конфуций
Който постига новото,
грижейки се за старото,
той може да бъде учител.

Конфуций
Не се променят само най-мъдрите
и най-глупавите.

Конфуций
Целувката е чудесен трик,
създаден от природата да спира речта,
когато думите станат ненужни.

Ингрид Бергман

About

What will you find on my site? Poetic inspiration and artistic gifts that bring meaning to your everyday life. You can also share by taking part in the Lotus Contest for Haiku and short poetry (open and unformal) – and receive professional review and an art gift. You can buy an original ink painting, a print or a digital art image, and combine it with a special haiku. Read the blog entries here.

a comet
in every second passing
the lightyears between us – shorter

About me:
The first time, when I met haiku poetry and scented its’ magic is when I was a child – I found a red pocket haiku book, maybe the first haiku edition in Bulgaria. I kept this mini book for so long. Than it suddenly disappeared, and I am still mourning over it, although I have a haiku shelf in my home library. Back than I was really grabbed, but still I felt so far away from this faraway kind of poetry – and so it went on for some years: I needed to go through much life experience, before I stopped on the “Haiku train station”.
The same love story echoed in ink painting. Love at first sight, kept in secret for years on. Than a bright winter star told me as if – “Don’t be shy, express yourself. After all the way of art is the way of the Buddha, that’s how it feels like”.

Writing poetry and painting has always been inseparable in the Far East. The fusion of arts, their interweaving, adds another dimension to the whole of the feeling, one completing the other, and leaving space for your world, too.

My Haiku Awards:
2018, Jan. and Feb. NHK World TV (Haiku Masters edition)

2018, Haiku National contest “Snow Moon”, overall performance award
2017, December national Haiku contest “Harmony of Earth and Skies”
2016, December national Haiku contest “Wind Bringers”
Publications (Bulgaria)
2018, Bilingual Haiku Anthology „Beyond words“
2018, New Asocial Poetry Group
2018, Sofia Autumn Poetry Salon
2017, Haiku World (the Bulgarian haiku and Eastern arts and philosophy magazine)
https://liternet.bg/publish31/venelina-petkova/index.html
https://www.svobodata.com/краят-на-зримото/

http://notabene-bg.org/read.php?id=779&fbclid=IwAR1aPfuF81TbDpQdgzBky6V1sdWIiH5tMD1AxrJbqV9n2BjOs1ZcrVJRIrY

 

Checkout

My Account

Влизане

Lotus E-shop

Контакти

Your Name (required)

Your Email (required)

Subject

Your Message

 

Купи

Вашият Профил

Влизане

Lotus E-shop

Contact

Your Name (required)

Your Email (required)

Subject

Your Message

 

 

 

Lotus BLOG